За книгата: 2016 г. / „...Като цяло въпросът завърши с тежка битка и Дъги се завлече вкъщи в много плачевно състояние (парите обаче останаха непокътнати). Но счупена, кървяща вежда, извит нос, изкълчено рамо... Пъшкайки и пъшкайки, Дъги се качи на леглото и даде воля на стенанията, ругатните и оплакванията за живота. В дланите й, сякаш с магия, чаша необичайна напитка, миришеше на билки и леко зашеметяваше ума. Дъги понечи да възрази, но Кари го погледна нежно със зелените си очи, не по-малко нежно го сграбчи за косата и когато устата му се отвори в беззвучен писък, с непоклатима ръка тя изля няколко капки подозрителна напитка в гърлото му „Това ще помогне“, прошепна тя, докато Дъги изпадаше в приятна загуба на съзнание. За щастие или за съжаление, загубата на съзнание не се оказа пълна. Сякаш гледаше отстрани как с леко, неуловимо движение Кари изправи рамото му, как погали носа му с тънки пръсти и той се изправи под докосването й, как една жена докосна устните си до ряза вежда и раната зарасна, сякаш това не беше докосването на обикновена жена, ах...ах...Свети Патрик!…»